Притежавате в режим на съсобственост недвижим имот (УПИ, земеделска земя, жилище или др.) и разбирате, че някой от съсобствениците е продал своята идеална част на трето за Вас лице. Какво можете да направите?
Съсобственост може да възникне по силата на договор за продажба, по наследство, с дарение или друг способ. Независимо от способа, по който е възникнала съсобствеността обаче, всеки от съсобствениците е длъжен да предложи на останалите съсобственици за изкупуване своята идеална част. Ако останалите съсобственици откажат да закупят имота, то единствено и само тогава съсобственик може да продаде имота на трето, външно за съсобствеността лице. Тази процедура се извършва с декларации от съсобственика в писмен вид, които се представят пред нотариуса. Тази или тези декларации са абсолютни предпоставки за продажба на част от съсобствен имот! Ако обаче се установи, че тези декларации са неистински, то съсобственика, на който не е предложена за изкупуване частта има право на иск по чл. 33 ал. 2 от Закона за собствеността, с който да се установи, че частта от недвижимостта не му е предлагана за изкупуване. Доказването трябва да се извърши от продаващия съсобственик, а допустими са само писмени доказателства. При положителен изход от делото, за ищеца ще възникне правото да изкупи частта, която е продадена от другия съсобственик при условията на продажбата. Срока за внасяне на цената по продажбата е едномесечен от влизане в сила на съдебното решение. Искът се завежда в двуседмичен срок от поканата за закупуване от съсобственика или от узнаването за продажбата, ако съсобственика не е бил поканен. След заплащане на сумата, ищецът по делото става собственик на продадената на третото лице част от имота и с това производството е изчерпано.
Ако обаче е извършена друг вид сделка – например дарение на част от съсобствения имот, то за съсобственика не съществува такъв тип защита, тъй като ограничението важи само за продажба. В този смисъл е допустимо и прехвърлянето на имота срещу задължение за гледане и издръжка. Нерядко в практиката обаче този вид разпореждания са използвани за заобикаляне на закона и тези сделки са симулативни. За съсобственика в този случай съществува възможност да докаже в исковото производство симулативността на сделката, която да бъде обявена за нищожна по правилата на чл. 26 ал. 2 от ЗЗД.
За повече информация по Вашия конкретен казус и за завеждане на дело, заповядайте в кантората на адвокат Веселин Пенчев Шумен или задайте въпросите си с контактната форма.
*настоящата публикация има за цел да очертае някои основни моменти, не претендира за юридическа пълнота и прецизност.
You must be logged in to post a comment.