Много български граждани от турски произход желаят да сменят имената си. В друга статия сме разгледали подробно темата със смяна на имена като повече информация за това може да намерите тук. Сега ще се спрем основно на смяна на имена по етнически и религиозни причини.
Поради различни процеси в България преди и след 1989г., българските граждани от турски произход често в реалността имат две имена – българско и турско. Често те използват едното от тях като свое, но де факто по акт за раждане и документ за самоличност са носители на другото име. Това създава редица неудобства. В България донякъде и обществото и институциите са запознати с тези факти и това е разбираемо. Когато обаче тези хора живеят и работят в чужбина, въпросителните са много. Например български гражданин от турски произход, който живее в Германия и се представя с името Хасан, а всъщност по документ за самоличност носи името Христо. Това създава подозрения у работодатели, държавни институции и навсякъде, където лицето се легитимира с лични документи. Хората се чудят защо този човек се представя и го наричат с едно име, а в документите пише друго.
В такива случаи хората прибягват до смяна на имената си. Както вече сме обяснявали подробно, това става чрез дело пред Районния съд по постоянния адрес на лицето в Република България. Практиката на съдилищата през последните 10 и повече години приема такива причини като важни по смисъла на закона и често допуска такава промяна. Разбира се тези факти трябва да бъдат изложени по подходящ начин в молба до съда, както и в последствие доказани чрез писмени доказателства, задължително и чрез свидетели. Важна подробност е, че не е задължително да сте носили тези имена официално през годините. Именно по политически причини много българите от турски произход са записвали децата си с български имена. Причината за това е, че са считали, че по този начин ще бъдат по-добре приети от обществото, ще имат равни възможности с останалите деца с български имена, няма да бъдат обект на етническа омраза и др. През годините обаче тези аргументи са загубили значение. Напротив, за някои от тях се оказва, особено когато живеят в чужбина, че ще бъдат по-добре приети с турските си имена и поради тази причина желаят да си ги сменят. В такива случаи тези хора имат турски имена, които обаче използват “нелегално”, макар от раждането си в семейството си да са ги наричали по този начин. По този начин, чрез свидетели, трябва да бъде доказано, че лицето, макар неофициално, е носило това име, с което се наричало в семейството, обществото, сред близките и приятелите си. Тук говорим единствено за собственото име. По отношение на бащиното и фамилното, ако те също са български, същите могат да бъдат сменени на бащиното турско име на бащата и фамилното име на семейството.
Възможни са и обратните хипотези, при които лицето да носи турски имена и да желае да ги промени на български. Тук важат същите правила и аргументи като в другия случаи. По тези дела като страна участват прокурор от съответната Районна прокуратура и съответната община, издала акта за раждане на лицето. Производството е едноинстанционно тъй като е охранително, но в някои случаи съдът дава срок за обжалване по общия ред пред Окръжен съд в 14-дневен срок от постановяване на решението.
След успешно приключване на делото и постановяване на Решение за смяна на имената, лицето има 1 месец, през който трябва да смени личните си документи. Това става с препис от съдебното решение и след отразяване на промяната в акта за раждане от съответната община. Добре е лицето да се снабди и с удостоверение за идентичност на имената от съответната община, за да може да удостовери при необходимост, че е носило други имена през по-ранен период.
В случай, че желаете да заведете дело за смяна на имена, можете да се обърнете към кантората за индивидуална консултация и/или подготовка на документи. Консултациите се провеждат лично в кантората след предварително уговорен час или онлайн по имейл. Предлагаме представителство по такива дела в Районен съд – Шумен, Районен съд – Нови Пазар и Районен съд – Велики Преслав като не се ангажираме за такова в други съдебни райони. Цените за консултациите и делата са съгласно Наредба № 1 за адвокатските възнаграждения. Страните не е задължително да присъстват лично по делата в случай, че оствят пълномощно. Задължително е присъствието на свидетели на делото, които да докажат посочените в молбата факти.
Настоящата статия не представлява юридическа консултация, а разглежда принципни положения, на база на нашия опит и наблюдения. Всеки казус е индивидуален и специфичен и към него следва да се подхожда с нужния професионализъм и индивидуален подход.
Трябва да бъдете вписан в сайта за да коментирате.